Община
Туризъм
Туристически обекти

Музейна експозиция "Колю Фичето. Живот и творчество"

Никола Иванов Фичев, известен като Колю Фичето, е роден през 1800 г. в гр. Дряново. На десет години започва да учи занаят, ставайки чирак дюлгерин (зидар, строител). Обикаляйки многократно по българските и румънските земи, както и в Истанбул и Одрин, Колю Фичето се учи на майсторлък при видни строители, представители на две от основните български архитектурни школи – Търновската и Брациговската.
За изключителния му талант говори фактът, че на 33 години вече официално е признат за млад майстор. Няколко години преди това, той се пренася окончателно в Търново, където живее до смъртта си през 1881 г.
Никола  Фичев, архитектът и строителят на най–представителните сгради от XIX век в България, е човек с усет за красотата, надарен прецизно да гради зид, умело дърво да резбова, да вае камъка в причудлива форма, майстор с успехи и приноси в различните видове архитектура, талантлив, търсещ съвършенството в работата си творец, пример за съвременните български архитекти и строители. Колю Фичето учи строителната професията при дряновските майстори, които са известни зидари, каменоделци и дърводелци, специалисти по фортификационна и жилищна архитектура и са наемани да работят на много строежи в българските земи и крайдунавските области на Румъния. Те предават на бъдещия първомайстор на националната ни архитектура своите знания за свойствата и възможностите на специфичните български строителни материали: дърво, камък и тухла, за спойките между тях и за зидариите, съобразени с особеностите на терена. 
През последните години от обучението си, Колю Фичето работи с търновския майстор Иван Давдата, единствения поименно споменат негов учител, и усвоява традициите на строителството в старопрестолнината Велико Търново. Около 1836 г. започва самостоятелната си практика с направата на интериора в черквата "Св. Николай" във Велико Търново. Пред възрожденската общественост убедително се представя архитектът, който успява да доразвие строителната традиция, да я модернизира и да създаде класическата национална архитектура. 
Колю Фичето налага основните принципи и идеи в строителството на българската черква: сградата да е монументална, с подчинен на центризма план, с хармония в пропорциите, лекота, въздушност на пространството, представителност на фасадите и единство на украсата им. Богата, но не разточителна или натрапваща се, украсата да е с елегантни линии и заобленост на формите. Нейните орнаменти и елементи да следват образците на средновековната столична школа, на барока или да са авторско решение. Той създава и необичайна извивка на корниза, невиждана хубост, която до днес наричат "двойно извита фичевска кобилица". Майсторът може да гради двата най-разпространени типа черкви в България - трикорабната псевдобазилика и куполната, но предпочита последната, която се налага за национална представителна съвременна култова сграда след строителството на двете най–красиви фичеви творби, бележещи и нейния класически период: "Св. Троица" в Свищов (1865–1867 г.) и "Св.Св. Константин и Елена" във Велико Търново (1872–1873 г.).
Градоустройствените решения на неговите култови сгради са находчиви, разположени са в централните части на кварталите, така че фасадите, куполите и камбанариите им с пластичната си украса да привличат погледа и променят облика на възрожденския град, да конкурират и доминират над паметниците на османската архитектура. Колю Фичето блестящо се справя и с проблема за вписване на новоизградени постройки в съществуващи архитектурни ансамбли при строежите си във великотърновските манастири. Той е личност с ярко изразена, запомняща се творческа индивидуалност, със силно чувство за хармония, преизпълнен е с уважение към работата на първите строители. Съграденото от него се превръща в атрактивен център на комплекса, който не потиска, а подчертава достойнствата на предхождащата го архитектурна изява, в повечето случаи дело на строители с други заложби и ранг. Никола Фичев има технически опит, разностранни умения и големи творчески възможности, превърнали го във всепризнат, водещ строител, не само на църковната архитектура, но и в общественото и жилищното строителство. 
Къщата с маймунката във Велико Търново (1849 г.) и дома на свещеник Васил Икономов в Дряново (Икономовата къща, 1859 г.) са сред най–добрите образци на националната възрожденска градска къща, а хана на хаджи Николи Минчев (Велико Търново, 1858 г.) е най–красивата сграда със стопанско предназначение в българските земи, с изключително впечатляваща фасада.

От средата на XIX в. майсторът започва да работи и по престижни държавни обекти. До Освобождението на България (1878 г.), той ръководи строежа на пет моста: в Дряново (1851 г.), Севлиево (1857–1858 г.), на р. Веселина до с. Йовковци (1865 г.), на р. Янтра при гр. Бяла (1865–1867 г.), в Ловеч (1874–1876 г.) и на няколко кметства, от които е запазен големият конак във Велико Търново (1872–1875 г.). Ранните мостове в Дряново и Севлиево са от характерния български тип с извито над реката платно (т.н. "гърбат" мост), а Беленският, Йовковският и Покритият ловешки мост са първите у нас представители на съвременния европейски тип с право улично платно.
Беленският мост (Йовковският е негово миниатюрно копие, без релефната украса) е най–изящният каменен мост в историята на българската архитектура и класика в световната, докато Ловешкият е уникат, защото обединява прехода над реката и безистена, покрита търговска улица. 
Конакът във Велико Търново, също като Беленския мост се смята за класически строеж. Продължителна и плодотворна е строителна дейност на Никола Фичев. Българската история не познава втори майстор, който така категорично променя националната архитектура и оформя съвременната насока за развитието й. На интересен снимков фон, представящ архитектурни ансамбли от Възраждането (19 век), са показани традиционните дюлгерски и резбарски инструменти на дряновските строители от този период.
Родословното дърво на фамилия Фичеви дава информация за неговите потомци, за образованието и професията им. 

Работно време:
8.00-12.00 ч.; 13.00-17.00 ч., без почивен ден 
За контакти:
5370, град Дряново, ул. Шипка 82
тел. 0676/7-20-97; 7-21-38 
e-mail: ficheto@mail.com 
www.muzeidryanovo.com

Музейна експозиция Музейна експозиция Музейна експозиция
Услуги
Актуално
Звук и светлина
3D Mapping
ILoveBulgaria
Видео клип Дряново