Община
Туризъм
Туристически обекти

Дряновският манстир "Св. Архангел Михаил", №22 от 100-те Национални туристически обекта

Историята е основен стожер, около който се гради националната идентичност и чувството за принадлежност на един народ. Древна и богата на възходи и падения, българската история винаги е била любима тема и повод българите да се гордеят със своята малка, но достолепна страна. Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил" е утвърдена туристическа дестинация, един от 100-те национални туристически обекта, обявени от българския туристически съюз. Част от неговата история „съхранява" и „разказва" музейната експозиция „Археология и възраждане", разположена в пределите на манастира.

Вече девет века Дряновският манастир издържа на превратностите на съдбата. Три пъти е разрушаван и изгарян и три пъти родолюбивите християни го възстановяват, за да продължи да изпълнява ролята си на твърдина на българския дух. Приказната манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Находките, открити в района на манастирската клисураса, са над 6000 и свидетелстват, чепо тези места е имало живот още през праисторическата епоха. Двете пещери, разположени в скалите над манастира, са били дом и убежище за хора, живели преди десетки хиляди години. По време на разкопките в пещерите, правени неколкократно от различни експедиции, са открити глинени фрагменти и съдове, шила от кости, предмети, изработени от рога на добитък, първобитни огнища. Фактът, че не са открити никакви метални предмети и допълнително направените проучвания, карат учените да смятат, че тук е имало хора още през епохата на Палеолита.
Манастирът е основан по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Воин от Потука в Търновград (1197-1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под крепостта Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. Първоначалното му разположение е на 2 км. северно от сегашното, в местността "Малки Св.Архангел", точно срещу пещерата "Андъка". През 14 век манастирският комплекс става едно от главните средища на исихазма и е давал подслон на множество монаси, което налага ново разширение. Но през страшната 1393 г. турците обсаждат Търново и помитат всичко по пътя си, като не пожалват и манастира и го изгарят до основи. През 16-ти век родолюбивите българи от околността отново възстановяват светата обител. Този път и избират друго място – в местността "Голям Св. Архангел", на отсрещния бряг на реката, но участта и на тази обител е същата. За пореден път и вече на сегашното си място Дряновският манастир е изграден към края на 17-ти век. Съборната църква е била еднокорабна и полувкопана в земята и се намирала непосредствено до днешната, а освен нея имало и втори храм. Постепенно манастира заема отново полагащото му се място в духовния и културен живот по българските земи. В него има огромна библиотека. Манастира става един от най-големите книжовни центрове през Възраждането. Препис от Хилендарския манастир в Атон сочи, че по това време в него е имало около 500 монаси. Славата му се носи по всички краища на Балканския полуостров, но това не попречва на кърджалиите да го опожарят за трети път. Още не били изтлели въглените от поредния пожар и хората от околността започнали да го възстановяват.
Подемът и благоденствието на манастира започнали по времето на архимандрит Рафаил - игумен на манастира, който започнал обновление на светата обител през 40-те години на 19-ти век. Издигнати са жилищните постройки откъм реката, а в 1845 г. е завършен и новия храм. Така манастирът разполагал вече с две църкви и 5 допълнителни сгради. Продължила и книжовната дейност на монасите. По това време се сменил игумена, като новият - йеромонах Пахомий Стоянов, продължил делото на предшественика си, но и дейно се включил в подготовката на Априлското въстание. Той, заедно с Васил Левски, Матей Преображенски - Миткалото и дряновския революционен комитет, изградили в манастира солидна база за подкрепа на четите в Северна България. Били построени специални хамбари, в които се събирали храна и оръжие за четниците. На 29 април 1876 г. в манастира влиза четата на поп Харитон и Бачо Киро – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Но турските войски ги усетили и обградили. Девет дни продължила героичната съпротива на 195-те четници и 5 000-та турска войска. От въстаниците едва 47 успели да избягат, останалите намерили смъртта си там. Манастирът бил напълно разрушен, само църквата стърчала полусрутена. Изгоряла цялата манастирска библиотека. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът, Пахомий Стоянов, отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. 
На мястото на по-малката църква се изгражда мавзолей, представляващ параклис с костохранилище и статуя на въстаник. Постепенно към края на столетието Дряновския манастир се превръща в религиозно и културно средище и една от най-големите и добре устроени обители в търновския регион. Съвременният манастир е една от десетте най-почитани светини на Българската православна църква, Национален паметник на културата и отправна точка за много туристически маршрути. 
Храмовият празник на манастира е на 8 ноември. 

Дряновският манстир Дряновският манстир Дряновският манстир Дряновският манстир Дряновският манстир Дряновският манстир Дряновският манстир Дряновският манстир Дряновският манстир
Услуги
Актуално
Звук и светлина
3D Mapping
ILoveBulgaria
Видео клип Дряново