Община
Туризъм
Традиции и обичаи

Традиции и обичаи

В паметта на поколенията от дряновския край е съхранен споменът за празничния народен календар. В архивен фонд на Исторически музей-Дряново се пазят сведения и стари снимки, отразяващи честването на народни празници и обичаи с общобългарско разпространение: Игнажден, Коледа, Нова година, Йордановден (Богоявление), Бабинден, Трифон Зарезан, Първи март, Лазаровден, Великден, Гергьовден и др. Специфичен за Дряновския край е бил обичаят Сивойница и отбелязването на ергенския празник – Толума, несъществуващи днес.

Един от старите дряновски обичаи, достигнали до наши дни е известен с името Светии или празник на младата булка. Чества се на 22.ІІІ. /Св. 40 мъченици/. Празнуват семействата, в които е влязла млада невеста. На този ден, според традицията, всички жени – роднини и приятелки на семейството, които са били поканени на сватбата или на Честита радост посещават дома на младото семейство. Те поднасят на булката бял кравай, поръсен с червен пипер и обкичен със здравец и пожелават да е живот и здраве, да са здрави - бели и червени дечицата, които ще се родят на младото семейство. Подаряват и различни битови предмети, за да подпомогнат създаването на новото домакинство. Домакините – снаха и свекърва черпят гостенките, а в края на деня преброяват краваите. Вярва се, че ако са нечетен брой, първото дете, което ще се роди ще е момче, а ако е четен - момиче. С празника е свързана народната вяра, че на този ден трябва да изядат 40 хапки, да се изпият 40 глътки вино, да се посадят 40 луковички и т.н. Празникът, макар и в осъвременен вид се чества и в нашето съвремие. В традиционния си вид е представен в етнографската експозиция „Градски бит от края на ХІХ и началото на ХХ в.” 

Към средата на ХІХ в., с навлизането на градската култура, обичайно-обредната система се променя, като голяма част от народните празници са забравени. През 20-те години на ХХ в. местните учители правят опит да ги възродят, като организират ученически групи, коитолазаруват и коледуват с благотворителна цел. Събраните средства те даряват за дейността на читалището и ученическата трапезария.

С желание да се покаже красотата на народните обичаи, Исторически музей – Дряново организира временни изложби, представящи Празничния народен календар, а съхраненото очарование на възрожденската архитектура на Лафчиевата къща /построена ок. 1840г./ е естествен декор на провежданите възстановки на Лазаруване, Първомартенска обредност, Коледуване. 

С любов към народното творчество певиците от групата за автентичен фолклор от с. Гостилица пренасят традицията и в нашето съвремие, като организират чествания наБабинден, Толума, Коледно-Новогодишните празници, Ялова понуда и др. Красотата на традиционната местна носия, на песента и танца те представят на съборите на народното творчество в Копривщица. 

Традиция, достигнала до нашето съвремие е честването на Дряновския сбор на 27 октомври – Петковден. Според П. Чолов /История на гр. Дряново/ в 1239 г. край Дряново е построен манастир „Св. Петка” с едноименна църква в памет на пренасянето на мощите на св. Петка. На път за Търново шествието пренощувало край Дряново, където се стекло за поклонение околното балканско българско население. С вярата, че мястото се освещава от светостта на мощите, се строи манастир и църква. Така се родила традицията на ежегодните народни събори в Дряново. Създаден най-напред като богомолски събор на „святото място”, постепенно той се развил като ежегоден пазар, панаир. 

Услуги
Актуално
150 години град Дряново
Звук и светлина
3D Mapping
ILoveBulgaria
Видео клип Дряново