   Пещерата "Бачо Киро" на Дряновския манастир |
Дряновският манастир, е кътче от природата на България с богато разнообразие
на отвесни скални венци, пещери, уникални релефни форми, растителен
и животински свят. Намира се на 5 км. югозападно от гр. Дряново под причудливо извития източен скален венец на старопланинското плато "Стражата" в красивите каньони на на р.Дряновска и р.Андъка. Основателите на обителта са открили местност, която създава чувство на илюзорна уединеност. Прекрасната природа влияе на хората, успокоява ги и ги откъсва от динамиката на ежедневието. Дефилето на лъкатушещите плитки планински реки, обраслите с гора стръмни склонове и обрамченото от отвесните скали небе, са спокоен и магнетичен свят, където доминира белотата на варовика и се прилива в нюансите на зеленината и синевата. Приказната манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най- старо е поселението на първобитния човек в пещера "Бачо Киро", което датира от средния и късния период на старокаменната епоха /100000 – 10000 г.пр.н.е./.Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи. Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно-каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в скалните отверстия и кухините на Поличките.От началото на старо желязната епоха до Античноста местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си. |
В ранно византийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките, ромеите изграждат крепости в местностите "Боруна" и "Градът", защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през VІІ век, когато Предбалкана влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през ХІ в.и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България- бъдещите владетели Асеновци. Боруна и Градът са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград. Средновековната обител "Св.Архангел Михаил" е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св.Михаил Войн от Потука в Търновград /1197-1207 г./.Процесията нощува край р. Дряновска под "Градът" и по християнските канони на свещеното място се издига манастир.  През вековете Дряновският манастир
е средище на българската просвета и култура.Манастирът играе основна
роля в подготовката на Априлското въстание в Първи Търновски окръг,
тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год.в Дряновския
манастир влиза четата на поп Харитон - първият бунтовнически отряд
в Търновски окръг и Северна България. Обградени от турците водят
9 –дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушения
и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 год.храмът
е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата
панихида за загиналите четници. В началото на 90-те години манастирът
е възстановен. Той е един храм, без стенописи, с пробит от турски куршум
потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от
строителите , за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните
потомци вдигат паметник – костница през 1897 год на загиналите въстанници.
Съвременният манастир е една от 10-те най-почитани светини на Българската
православна църква, национален исторически паметник и предпочитан
туристически обект. |
|
Нагоре |
|